Малко поезия между другото :)

Вечер


Спуска вечер тъмна роба,

пламват звездните огньове.

Лекокрил е нощем мрака,

устни жадно отворил.

Пусред щурчов звън и пуля спящи

той и тя, прегърнати, мълчащи…

Спуска вечер тъмна роба,

пламват звездните простори.

Той и тя – сами във мрака

нежно глави ще оборят.

Ще шъпнат думи -- тъжащи

ще дирят с устни пламтящи…

Спуска вечер тъмна роба,

пламват звездните корони.

Цяла нощ души блещукат,

цяла нощ се листи ронят.

Спуска вечер сенки тъмни…

Той и тя, дорде се съмне… *